Шевната машина се връща на мода в Белгия заради коронавируса
Историческо завръщане на шевната машина! В Брюксел един търговец, профилиран в дребните шевни машини и аксесоари, едвам смогва да реагира на търсенето от хора, които вършат маски за отбрана от ковид. Оливие Бройнинкс, който ръководи от 2014 година фамилна компания в центъра на община Иксел, е един от дребното бизнесмени, за които пандемията е довела до напредък в активността. До такава степен, че го кара да работи седем дни в седмицата почти непрекъснато, с цел да ремонтира шевни машини. Така, неговата компания към този момент има една от най-хубавите репутации в бранша в белгийската столица.
" В средата на март, когато ограниченията за строга самоизолация бяха оповестени в Белгия и комерсиалните предприятия бяха принудени да затворят, първоначално естествено настана малко суматоха. Но ние продължихме да отговаряме на телефона и доста бързо получихме много поръчки за ремонт, тъй като доста хора извадиха старите си шевни машини, с цел да шият маски. Беше трудно да откажем. Ускорих периодите за ремонт от 15 на 3-5 дни, с цел да им оказа помощ допустимо най-бързо ", споделя пред Франс прес 41-годишният търговец.
Колкото до търсенето на ластици, нужни за маските, той едвам смогвал да ги обслужи. " Без да пресилвам, имах 40-50 позвънявания дневно единствено от търсещи ластици. Това е продукт, който нормално в никакъв случай не продаваме, може би единствено 10 метра на година. А в този момент съумях да продам километри ластик ", разказва Бройнинкс.
От тази седмица Оливие Бройнинкс още веднъж може да разчита на помощта на продавачката си. Като всички магазини за платове и галантерийни артикули в Белгия, неговият магазин е получил позволение да отвори още от първия ден от смекчаването на карантината, тъй като работи в сфера, считана за предпочитана. Облекчението обаче е ненапълно, тъй като физическата отдалеченост не е лесна за съблюдаване в напълно дребен магазин, където можеш да се блъснеш в щанд за макари, до момента в който се разминаваш с клиент.
" Опитваме се да се приспособяваме, би трябвало да си изградим привички ", разказва търговецът. В магазинчето могат да влизат най-много четирима клиенти едновременно. Вътре към този момент работят продавачката, Бройнинкс и татко му, към този момент пенсионираният някогашен притежател, завърнал се да помогне, с цел да потръгне още веднъж работата.
А на тротоара са се наредили на опашка няколко купувачи, на задоволително разстояние едни от други. Сред тях е Натали Кабл, доброволка, участваща в производството на маски за една от 19-те общини в Брюксел. Дошла е да потърси ластици и конец, от които има потребност. Професионално се занимава с интериорна архитектура, само че си е отделила 15-20 часа на седмица зад своята машина, с цел да шие маски.
" Шиенето е нещо, което постоянно съм обичала да върша ", споделя Кабл. Когато нейната общината отправила апел за доброволци, тя незабавно се отзовала и предложила да прави по 30-ина маски на седмица. И споделя, че се радва да помогне, без да чака някой да й благодари за работата.
Матийо Дьоместер от Франс прес/БТА
" В средата на март, когато ограниченията за строга самоизолация бяха оповестени в Белгия и комерсиалните предприятия бяха принудени да затворят, първоначално естествено настана малко суматоха. Но ние продължихме да отговаряме на телефона и доста бързо получихме много поръчки за ремонт, тъй като доста хора извадиха старите си шевни машини, с цел да шият маски. Беше трудно да откажем. Ускорих периодите за ремонт от 15 на 3-5 дни, с цел да им оказа помощ допустимо най-бързо ", споделя пред Франс прес 41-годишният търговец.
Колкото до търсенето на ластици, нужни за маските, той едвам смогвал да ги обслужи. " Без да пресилвам, имах 40-50 позвънявания дневно единствено от търсещи ластици. Това е продукт, който нормално в никакъв случай не продаваме, може би единствено 10 метра на година. А в този момент съумях да продам километри ластик ", разказва Бройнинкс.
От тази седмица Оливие Бройнинкс още веднъж може да разчита на помощта на продавачката си. Като всички магазини за платове и галантерийни артикули в Белгия, неговият магазин е получил позволение да отвори още от първия ден от смекчаването на карантината, тъй като работи в сфера, считана за предпочитана. Облекчението обаче е ненапълно, тъй като физическата отдалеченост не е лесна за съблюдаване в напълно дребен магазин, където можеш да се блъснеш в щанд за макари, до момента в който се разминаваш с клиент.
" Опитваме се да се приспособяваме, би трябвало да си изградим привички ", разказва търговецът. В магазинчето могат да влизат най-много четирима клиенти едновременно. Вътре към този момент работят продавачката, Бройнинкс и татко му, към този момент пенсионираният някогашен притежател, завърнал се да помогне, с цел да потръгне още веднъж работата.
А на тротоара са се наредили на опашка няколко купувачи, на задоволително разстояние едни от други. Сред тях е Натали Кабл, доброволка, участваща в производството на маски за една от 19-те общини в Брюксел. Дошла е да потърси ластици и конец, от които има потребност. Професионално се занимава с интериорна архитектура, само че си е отделила 15-20 часа на седмица зад своята машина, с цел да шие маски.
" Шиенето е нещо, което постоянно съм обичала да върша ", споделя Кабл. Когато нейната общината отправила апел за доброволци, тя незабавно се отзовала и предложила да прави по 30-ина маски на седмица. И споделя, че се радва да помогне, без да чака някой да й благодари за работата.
Матийо Дьоместер от Франс прес/БТА
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ